Прометей,

във връзка с поредицата от събития, последвали решителните карателни и възродителни действия на Зевс по отношение на хората, търпи в течение на дълго митологично време главното наказание – приковаван e към скала на Кавказ, планина, която в по-предишни времена вероятно се е считала за края на цивилизования свят, а във времената, описвани от Есхил/525 – 456 г. пр. Хр./ влиза в пределите на Скития, огромна територия, населявана с мрежа от скитащи сурови, смели и калени конни племена. За тях в Книгата на старозаветния пророк Иеремия, гл.5/7-ми в. пр. Хр./, се отнасят думите на Господ Бог Саваот: ”Ето, ще доведа против вас, доме Израилев, народ отдалеч, казва Господ, народ силен, народ стародавен, .... Колчанът му е като отворен гроб; всички те са храбри люде. ...И ще изядат жетвата ти и хляба ти, ще изядат синовете ти и дъщерите ти .....; ще разрушат с меч укрепените ти градове, на които ти се надяваш..... Но и в ония дни, казва Господ, не ще ви изтребя докрай.” Бог Саваот, загрижен за съдбата на народа, покровителстван от него, употребява думи, с които като с „бич божий” нлага юдеите, укорявайки ги: „... понеже Ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ще служите на чужденци не във ваша земя.” По-нататък, в пояснения към възникващия въпрос, защо върши това, допълва: „Защото измежду Моя народ има нечестивци: лазят* като птицеловци, нишат се по земята, залагат приммка и улавят човеци. .... Като клетка, пълна с птици, домовете им са пълни с измама: чрез това те се въздигнаха и разбогатяха, ... затлъстяха, угоиха се, преминаха дори всяка мярка на злото, не разгледват съдебни дела, дела на сираци; добруват и не отсъждат справедливите дела на сиромаси. ...Нещо изумително и ужасно става в тая земя: пророци пророкуват лъжа; свещеници господаруват чрез тях – и Моят народ обича това. Какво прочее ще правите след всичко това? ...!!!!! Нима не ще накажа заради това – казва Господ – и не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?”
Две различни култури на обществено съзнание – политеистчната древногръцка и монотеистичната юдейска – чрез митологичната форма на мислене в различни времена водят борба срещу проблема „нечестивост на хората” като действия на техни божества се свързват с един и същи географски район – Скития. Два, свързани с региона, епизода от митологична фантазия, впечатляващо фиксират вниманието, а същината, реалността – историческа и настояща – постоянно се залива от човешка нечестивост,ставайки с изтичащото време неимоверно по-сложна. Да, нищо не може да бъде по-фантастично от реалността! Фантастично ужасяваща изглежда и съвременната реалност в региона на някогашната Скития. Да – не фантазия, а горчива реалност – резултат от людска нечестивост! ... А Аспарух е дошъл в Малка Скития.
Когато нещата касаят Прометей-огнедарителят, като че ли в митологията се допуска и някаква божия нечестивост. Той е не само прикован към скалата, а отгоре на това и орел-стръвник, роден от Ехидна и Тифон, е изкълвавал ежедневно израстващия му черен дроб, при което стенанията от болките и мъките са били чувани от плаващите към Колхида аргонавти. Съотнесено с факти от историческата реалност, това наказание в митологично време е продължило хилядолетия, според някои съчинения до тридесет хиляди години. А днес, дали въобще някой може да чува стенания?!
От една страна, Прометей навлиза в строящата се Олимпийска система, носейки в духа си древното хитроумие, придобиващо черти на мъдрост, която видно от много белези не е достигала на Зевс. От друга страна, творците на класиическата олимпийска митология явно започвали да усещат, че съратничеството в сътворяването/а днес превъзпитанието/ на човечеството между двама създатели и носигели на справедливостта – Прометей и Зевс – размива, както заслугата, така и отговорността на всеки поотделно. Затова надареният с мъдрост Прометей противипоставя себе си на Зевс, но не грубо и чисто физически с перуните си и с неукротимостта на съюзниците, както е било в борбата с титаните, а заема позицията на мъченик, който е готов на саможертва заради хората – така според митотворците, той би превъзхождал, както днес се казва морално, Зевс. Още повече поради мъдростта си Прометей не може да не съзнава, че погледнато в бъдещето, властта на Зевс, подобно на властта на неговите предшественици, е невечна, защото по принцип такава е волята на „триликите” мойри и на „злопаметните” богини на отмъщението – ериниите.
Именно от незнанието на бъдещето се е страхувал Зевс. И той освобождава Прометей в замяна на тайна, чието разкритие е имало важно значение за бъдещето на сина му Херакъл.
29 юни 2010 г. Ботю Томов