14 юли 2010 г.

Аз съм мързелив

Иван Д.Стоянов

Напоследък само мързеливите не се изказват по въпроса за газа и енергийните проекти, а аз съм точно такъв. И за да поправя тази несправедливост иска ми се и на мен да кажа няколко думи по въпроса.
Най-лесен за говорене е Бургас-Александропулис. За него се говори най-много и това е лесно обяснимо - този нефтопровод никому не е нужен и никого не интересува. Това е и причината за целият шум. Защото от този шум има няколко ползи. Първо, прилага се старата преговорна техника “заяждай се за неща които не те интересуват”. Второ, показва се на електората затчитането на неговото мнение. Но най-важното е вкарването на няколкото обособени и независими енергийни проекти под един общ политически знаменател. Превръщането им в един общ международен въпрос и безкрайното спекулиране с него.
Вторият проект е Белене. Тази централа икономически е най-смислена. За България е добре да я има, за руската атомна индустрия е добре да я реализира. Тук отвсякъде може да се получи взаимна изгода, проблемът е че тя е разсрочена в годините и поради това маловажна за личните интереси на конкретните ръководители. За това те не се и пресилват в тази насока.
Там където са истинските лични интереси, приказките са много по-малко. За разлика от Белене Южен поток е източник на огромни и бързи печалби. Затова за този проект почти не се говори. А той наистина заслужава малко повече думи.
Капацитетът на съществуващите газопроводи от Русия за Европа надвишава експортният капацитет на Русия. Ако не се кара с Украйна и Беларус, Русия няма никаква нужда от допълнителни газопреносни мощности. Защо тогава трябва да се строят свръхскъпите Северен и Южен поток? Ами отговорът е във цената. Статистиката показва, че руските разходи за строеж на километър тръбопровод са от 6 до 8 пъти повече отколкото другаде по света. Те затова са и свръхскъпи. Те затова се и строят.
Тези газопроводи се проектират и строят единствено защото позволяват за много кратки срокове десетки милиарди долари на руската държава да се превърнат в лични средства на руските ръководители. Парите преминават през най-разнообразни посредници, консултани, изпълнители и подизпълнители и се озовават при когото трябва с такава скорост и в такъв обем, който не могат да осигурят и най-циничните посреднически схеми при продажби на самият газ.
Затова при реализирането на Южен поток Русия не иска нищо друго освен правото за преминаване на тръбата – важното е сегашното строителство, а не бъдещата експлоатация. А това право за преминаване се договаря лесно – тръбата никому не пречи, а може и да е полезна. В краен случай някой местен политик може и да получи някой-друг банан.
Всъщност, подкупването на местни политици и използване на подставени посреднически фирми са двете основни неща, които “Газпром” прави навсякъде където стъпва. Целта е една – отклоняване на колкото може повече средства от продажбата на газ преди да стигнат до руския бюджет. Самият “Газпром” не е виновен. Това е само едно название – нещо като “Кремиковци’, само че стотици пъти по-голямо. Държавна фирма, на входа и на изхода на която стоят подставени лица и точат ли го, точат.
И ако някой иска да намалява цената на газа с 15 %, трябва да помни че това означава не търговски пазарлък, а директно бъркане в джоба на най-високопоставените руски политически дейци. Тъй че успех в преговорите!

Няма коментари:

Публикуване на коментар