И не само. Няколко думи в защита на некомпетентността

Иван Д.Стоянов

Основният упрек, който се отправя към сегашното правителство, е неговата некомпетентност. Тук спор няма – има я и я има в огромни размери. Това никак не е добре, но все пак точно в нейна защита ми се иска да кажа няколко думи.
Първото, което може и трябва да се помни, е че некомпетентността е характерна черта на цялата ни политическа класа, а и на цялото ни общество. Българският народ още не се е научил и и не умее сполучливо да се самоуправлява. Така че което и да е правителство излъчено от сега съществуващи политически партии няма да бъде кой знае колко по-добро от сегашното.
Всъщност, реалистичното в нашият случай е да не се влошава качеството на управлението и това може да става само по един начин – чрез периодична подмяна на управляващата политическа сила. Че като се въобразят за несменяеми, те стават съвсем като отвързани. Така че и текущия политически проект е съвсем на място и е полезен – не толкова с това че управлява, а с това че отстрани от управление предишната коалиция.
Това, че ние винаги си мечтаем за някакво идеализирано правителство, което едновременно е експертно, морално, едино, дейно и така нататък си е наш народопсихологически проблем. Като народ и общество ние такова не можем да излъчим. Затова да сравняваме всяко едно поредно правителство с този недостижим идеал си е просто мечта. Трябва да гледаме на нещата по-рационално и да си знаем истинските възможности.
Второто, което трябва да се каже в защита на сегашното правителство и неговата некомпетентност, е че хората не са го избирали по този критерий. За него е гласувано със съвсем различна цел – да се прочисти обществената атмосфера от миазмите на досегашната политическа класа. И сегашната власт работи в тази посока.
Прекалено близката дистанция към текущите събития може би не ни позволява да ги оценим по достоинство, но многобройните гафове и изхвърляния не трябва да скриват главното - обществената атмосфера наистина се прочиства. Руши се принципът “гарван гарвану око не вади”, стрикто спазван от чедата на кръглата маса в продължение на двадесет години. И дори да се върнат след време на власт, ще им бъде трудно да го възродят.
И третото нещо, което трябва да ни радва в некомпетентността на сегашните управници, е че самите те си го разбират. А това засилва шанса ни за по-добро управление. Звучи парадоксално, но е така. Като разбират че не ногат, поне слушкат тези които стоят над тях в политическата стълбица – европейските ни началници.
Единственият ни шанс за по-добро управление засега е външното управление. Всичко доборо, което се случва у нас, идва отвън, по пример и съвет най-вече на ЕС. Лошото е че за да наложи тук тези добри и нужни за нас неща, много често му се налага да се преборва с нашата съпротива. А няма как те да бъдат наложени насила. Само спирането на евросредства никак не притесняваше предишните управници, защото парите, които се изливаха в страната по време на имотния балон, бяха повече отколкото тройната коалиция можеше смислено да използва. Освен че им позволяваха да крадат на воля, тези пари им позволяваха да игнорират европейските препоръки..
Така че ако се замислим, можем да намерим и положителни черти в днешната управленска некомпетентност.И да се надяваме че с течение на времето тя ще става все по-малка.