Powered By Blogger

25 февруари 2010 г.

Има ли бъдеще за сегашното настояще

"Вал на катастрофата. Множество променливи и подсистеми на системата функционират на границата на катастрофата. Основни характеристики:
Проблемите трябва да се решават в условията на остър времеви недостиг.
Сериозен е и ресурсният (финансов, кадрови, материално-технически и т.п.) дефицит. Прехвърлянето на ресурси към застрашените подсистеми поражда проблемни напрежения в „обезкървените" подсистеми и може да ги вкара в „зоната на катастрофата". По този начин се формира специфичен механизъм с положителна обратна връзка и разрушителността на „вала на катастрофата" се увеличава.
Без да политизираме излишно настоящите редове е подходящо да споменем факта, че от няколко години нашата страна се намира във „вала на катастрофата". И никак не трябва да ни изненадват трудностите в изобретяването на „печеливши стратегии", отсъствието на ясни програми, не особено приятното за наблюдаване подска¬чане от проблем към проблем, голословието, необмисленото изпол¬зване на безкритично възприети модели и т.н., и т.н.
България се оказа неподготвена за предизвикателството на не-определеността в развитието. Оказа се, че ние сме във времето, но времето съвсем не е в нас. Нашето усещане за бъдещето остана на нивото на първобитното магическо мислене - думите, вплетени в ритуалните парламентарни, президентски, правителствени действия, водят единствено до нарастване на словесния водопад, който налива вода във „вала на катастрофата". Все още не сме преминали онази трудно уловима граница, отвъд която бъдещето ще се превърне в пространство на националния оптимизъм.
Страхът от неопределеността и възможността от възникването на кризи и катастрофи мотивира търсенето на пътища за намаляване на неопределеността. „Отговорността за бъдещето е централно ядро
и есенция на всеки вид отговорност, навсякъде и винаги." (Роlак 1973).
Бъдещето е пространство на човешката свобода и сфера на отговорност пред идните поколения."
Това написа моят приятел Ал.Дейков почти преди 20 години. Актуален е до ден днешен.
Но с бъдещето нещата се оказаха още по-трудни, по - неопределени. Саша вярваше, че изходът е в това - от бъдещето да се вземат подходящите, намерените вече там начини и с тяхната помощ да се решат задачките в днешното настояще.
Но както се оказва такова идеално бъдеще, което е така щедро, че дава решение за всичко ...няма. Или ако го има, то не за нашето днешно настояще. За нечие друго.
Защо смятам така? Защото в днешното настояще има много ясни програми и планове, има и съвсем нови и буквално взети от бъдещето, което е тяхното ... там... настояще.
Но валът на катастрофата става все по-висок и бучи все по-страшно.
Изглежда не можеш да вземеш свободата от утре, на заем. Както казва Кралицата на Л.Керъл - сладкото е само за утре. Свободата е само за днес. Но не са дава, все се отлага ...пак за утре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар