10 февруари 2010 г.

За образованието

Тече реформата. И правилно. Но все пак. Остават въпроси. Да ги отметнем-прекалено много отговори се натрупаха с течение на реформата.
Основното качество на реформата, че тя се държи за образованието вместо да го реформира.
А то не е реформируемо. Това е основният въпрос и проблем. Реформата, според мен, би трябвало да промени наличното да съотвества на правилното. Няма такава възможност. Наличното отдавна няма никаква връзка с правилното. Но това е тегоба на всяко образование. То въпреки че се старае все не може да съвмести наличното с правилното. Хегел стана велик върху това несъотвествие.
Проблемът за днешното българско образование не е в това, че то не съотвества на еди какви си норми. Дори и напротив - проблемът е, че съотвества. Но не е нужно.
То, българското образование, е направено за едно много по-голямо и по-богато общество отколкото е сегашното. Като проект, разбира се. Защото проектантите просто не са взимали предвид размерите на българското общество. Имали са други мащаби.
За сегашното реално българско общество това планирано образование е в повече. Не само поради липсата на децата, но и поради липсата на родителите.
Но по фатална е другата липса-нужда от знаещите в една просперираща с празнотата си територия. Нама такава. Нужни са посредниците и дистрибуторите, а не знаещите. Но дори и това е пресилено. Бизнесът, който търси под дърво и камък висшисти с пет чужди езика няма нужда дори и от средно образова персонал. Ще му пречи да ръководи по-образованият!
Та какво трабва да бъде реформирано. Нищо!
Не реформа-тоталното отрязване е нужно.
Но за да се режи са нужни ...знаещите. Не казвам образованите. Това съотношение е твърде условно. Нужни са учителите. За ограмотяване и за нищо повече. Това е голям проблем защото сегашните институции произвеждат всичко освен учителите. Това е първият и основен въпрос за реформата - да се произвеждат учителите. Толкова, колкото е нужно и за каквото е нужно.
За всичко останало трябва да се грижат другите. Ако има кой в България-евала. Но ресурсите и наличността остават тази надежда вероятностна. За занаят и модерен просперитет българчетата трябва да се учат другаде и до толкова, доколкото ще им стигнат паричките на тати и мама.
Но за самите тях все пак са нужни учителите. Не само за четмо, писмо и обноски но и за коренното, истинското. Това се научава в училището. Гимназията е за после. За подготовка към големия свят на модерното, за звания, титли и професии. Университетът трябва да готви учителите за двете- за училището и за гимназията. Но за да ги учи трябва да взима преподавателите отвън. Вътре няма как да отговарят. Няма пари, няма и знания.
Това е реформата.
Да има ясна граница между уцениците, учителите и учителите на учителите. Докато тя не се спазва съзнателно и масово никаква реформа няма да стане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар