Powered By Blogger

6 декември 2011 г.

ЛИЧНОСТ, ЦЕННОСТ, ДУХ

Ботю Томов

Великите хора и героите поставят жалоните в ценностната система на човечеството. В самите тях са въплътени висши ценности. По пътищата между жалоните действат личностите.
Личността като етическо явление съдържа и ценността на Аз-а. Съчетана от ценности, непрекъснато търсеща и намираща ценности, към които се стремят и много други Аз-ове. При взаимодействието помежду им Аз-ът става и Ти. Посредством ценностите, тези сякаш вълшебно изковани материални образования, възниква връзката Аз-Ти. Тя е двупосочна – твоето Аз за всеки друг е Ти, така както неговото Аз за тебе е Ти. Всъщност връзката е Аз – ценности – Ти. Посредничката „ценност” изглежда като изградена по законите на квантовата механика от виртуални частици без маса, но носещи взаимодействие. Затова тя не може да се измери с физически величини, но се забелязва по друго етическо явление – труда. Той се проявява чрез множество действия, които съставят разнообразни процеси. Образно казано, ценностите не стоят на пода в хола, на дивана пред телевизора, в хладилника или на закачалки някъде из обиталищата, макар че нещата в тях са ценни за ежедневието. Нее, не! Ценностите са навсякъде в пространството, до което се докосва разумът. Те проявяват свойството да предизвикват интереса и да пробуждат волята, а могат да се осъществяват само чрез труда. Те са като водата в кладенеца - трябва да се свърши работа, за да се извади за утоляване на жаждата.
Приложната точка на интереса е личността. В пространството на социалната система се пресичат много интереси – безброй вектори, личностни и групови. Социалната система е изтъкана от такива вектори. Платното Аз - труд - ценност - труд - Ти изпълва социалното пространство в невероятно пъстро многообразие. В него навред са вплетени идеи и вещи. Те също носят ценност и уплътняват ценностната система, още повече разнообразяват тъканта. При това Аз и Ти утоляват жаждата си, т.е. осъществяват ценностите посредством труда, в който са участвали много вещи и идеи, родени чрез труда на неизвестно множество други Аз и Ти. Ето я причината, поради която дадена личност никога не може да заеме само една позиция, да следва една строга линия. Нейното поведение се обективизира от влиянието на другите личности, намиращи се и намирали се в пространството на социалната система, където гъмжащото взаимодействие формира някакъв общ, обективен дух (дух на историята, дух на модерността). Личността, освен че е „тухличката” на социалната система, неизбежно е и основният носител на обективния дух.
Още с появата си човешкият индивид се оказва в повея на обективния дух. Той враства в него, в културата, която с помощта на възпитанието и образованието усвоява. Протича процес, в който цялото тяло-душа става човек, личност с индивидуален, личен дух. Човекът е живо същество със своя духовност; притежава вътрешна способност да гледа на събитията и вещите като че ли отстрани, при което ги осъзнава.
Индивидуалният дух се възвишава над областта на душата и съзнанието. Установява връзката на човека, вече не само с обкръжаващия го материален свят, но и с общото идейно съдържание (идеите) на нещата. Това издига човека над света на животните, прави възможна по-малката му и по-гъвкава зависимост от природата, и обособява човешката форма на движение на материята.
Идеите са образа, изказа, израза, образуващи се в човешкото съзнание в процеса на мисленето относно същността на материалните формирования. Те се явяват както при срещата на човека с нещата, така и при определяне на желанията му за сътворение на несрещани неща. Поради действието на познатите от квантовата механика принцип на неопределеността и принцип на незавършеността, идеите никога не се препокриват с реалността. Нещо повече, заблудите, породени от незнанието, лъжата и измамата могат да образуват идеи, стоящи далече или нямащи нищо общо с реалностите. Способността на личността да формира идеи възможно най-близки до реалността е важен фактор за успеха в живота при осъществяването на ценностите. Характерна особеност на идеите е, че ако “Аз” и “Ти” си разменят по една идея - и двамата ще имат по две идеи. Всяка вещ, всяко тяло, всяко нещо носи своята идея. При среща по някакъв начин (комуникация) с тях човекът изгражда в съзнанието си своя съответна идея. Въз основа на натрупаните знания, всеки в процеса на мисленето формира идеи за желанията си. Всяка от тях, независимо от произхода й, може да бъде предадена от всеки на всеки, от миналото към бъдещето. Пространство-времето, обхванато от разума е натъпкано, но никога не може да бъде претъпкано от идеи – по принцип, то е необятно за идеи.
Ценностната система не е залостен затвор, а отворена система и затова чужди, противоположни, дори враждебни идеи проникват в нея. Естествено тя се съпротивлява, проявява консерватизъм - не е лесно на историческата сцена да отстъпваш място за друг. Но все пак се появяват нови флуктуации в установената система. Пространството на разума в този случай не е необятно, както в случая с идеите. Някои от ценностите трябва „да отстъпят” място на новопоявили се. Еволюцията като стожер отвява ненужните флуктуации, стари и по-нови, за да запази формата на движение на материята, в случая човешката и дава простор за нови ценности, въпреки че не винаги новото се установява като ценност.
Обективният дух на някакъв народ е онова, което може да се изкаже за този народ. Към него се отнася преди всичко езика, после следват производството, техниката и технологиите, финансовата система, господстващите нрави, действащото право, господстващите ценности, господстващият морал, традиционната форма на възпитание и образование, господстващия тип възгледи и настроения, вкусовете, модата, насоката на изкуството и художественото разбиране, мястото и състоянието на познанието, господстващият светоглед.
Цялото тяло-душа се предава по наследство, а личният дух се унаследява само като възможност, като способност да стане. Личният дух създава сам себе си посредством духовната работа, която не може да се прекрати до края на живота. Ето защо духовните различия между хората са много повече, отколкото биологическите. Потребностите на тялото и душата, нуждите и подбудите на хората имат много общо. На тях душата реагира по определен начин, с психологическа закономерност, личният дух има за себе си свои закономерности, затова изхождайки от психологията, той не може да бъде разбран. Личният дух е автономен, не се слива с душата и за неговото развитие няма граници.
Обективният и личният дух постоянно си взаимодействат. Това взаимодействие формира духовната съставляваща на енергията, употребявана в процеса на труда. Затова благата, сътворени чрез труда, винаги имат две съставки - материална и духовна (материално и духовно благо). Когато в резултата от труда преобладава духовното благо, се раждат произведения на изкуството и на науката, творят се цивилизация и култура.
Духът поражда: културата като съвкупност от всички прояви на живота, достиженията и творчеството на народа или група народи (напр. европейска култура); цивилизацията като съвкупност от достиженията на техниката и свързаният с тях комфорт, отвеждащ човека все по-далеч от природата, приучващ го към планови, подредени съвместни със себеподобните действия, което създава важна предпоставка за културата.
Комфортът, както създаването, така и използването му предявява такива морални и физически изисквания към цивилизования човек, когото, като дявол, до такава степен въвлича в техническия колектив, че оставя малко време и сили за култура.
Техническият колектив обединява хората, които произвеждат и използват машини, т.е. глобализира се цялото цивилизовано човечество. Принадлежността към него гарантира на индивида известно участие в техническите достижения.
Техника, понятие, произлизащо от гръцката дума techne в смисъла на изкуство, майсторство. В нашето съвремие означава начин да се добива, да се постига или да се осъществява нещо. В най-широкия смисъл на думата “техника” означава съвкупност от средства за човешка дейност, насочена към изменение на даденото, възможното за намиране, в съответствие с човешките потребности и желания. Предпоставка за развитието на техниката се явяват познаването на природата, знанието, разбирането въобще. Нейна цел са били безопасността, подобряването и облагородяването на човешкото съществуване. По своите методи и начини в течение на хилядолетия тя се намирала на нивото на занаятчийството, била е ръчна, примитивна. През последните два века се превръща в машинна техника, във все по-голяма степен основаваща се на достиженията на науката. От тогава възниква проблемът на връзката техника-култура, цялата сериозност на който стана съвсем осезаема, когато техниката проникна във всички структури на съвременния индустриализиран свят, където настъпиха дълбоки качествени промени в труда, в обществото и в начина на живот на хората.
Особено значение придобива дълбокото влияние на техниката върху ценностната система чрез комфорта от една страна и страха от друга, и чрез трудно контролируемите възможности за злонамереност (тероризъм) и грешки (напр. атомна катастрофа). Да натъртим: съвременната техника може да служи, както за развитие, така и за унищожения! Борбата на човека за превратно мислимото „покоряване на Природата” може да доведе до противоположния резултат – Природата да се отърве от него, като дори го унищожи. Затова Природата трябва да се познава, уважава и опазва.
Отношението на личността към техническия прогрес не може да бъде само възхитително, романтично. Всеки човек, пряко или косвено участва, както в изготвянето, така и в експлоатацията на машини и, за да е резултатен, е принуден да се подчинява на определена дисциплина, която е предпоставка за пригодността на техниката. Тази дисциплина съдържа преди всичко правила за използване, управление, транспортиране и безопасност. Производителят и потребителят на предметите на техниката, включително хранителните продукти, се явяват като членове на колектив, който ги принуждава към дисциплина. Тяхното мислене, чувства и воля се определят в значителна степен от този колектив, от неговия светоглед. Широки кръгове от цивилизованото човечество се превръщат във функционери на техническия колектив - хора, чиято дейност се състои в изпълняване на някакви функции (функция на винтче) или са функция от нещо. Човекът-функционер е винтче в механизма на цивилизацията – от хомо сапиенс се превръща в хомо фабер (индустриален човек), по такъв начин се появяват загуби на човещината и културните ценности.
Голямото разнообразие на техническите елементи и системи, взаимовръзките между тях, и тях и хората, ги правят до такава степен обективни, че Човекът приема техниката почти като природна даденост, от която зависи съществуването му. Възникнала като постоянно разширяващ се и усъвършенстващ се набор от средства за човешка дейност, техниката все повече и повече проявява „обективен дух”, излиза от подчинението на човека и води свое почти самостоятелно съществуване. Прибавя се като пета част към четирите митични апокалиптични сили - чумата, войната, глада и смъртта - предизвикани от съдбата, които със своето могъщество и страхотия заплашват човешкото съществуване. Ярък пример са атомната енергия, генетично модифицираните неща и големите възможности за разпространяване на злото. Изскача Демон, чиито действия не могат да се разберат от ежедневния опит и предизвиква ужас и страх. Още по-неразбираеми са човешките общности, когато организирано и целенасочено използват могъществото на техниката във войни, с цел всяване на ужас, страх и властване над други народи и общности.
Благата, сътворени чрез труда се разменят между хората като стават стока. В този процес се появява допълнителна, адитивна ценност – парите. Те са средство за размяна, което не може да съществува без произведени стоки и хора, способни да ги произведат. Парите са материалната форма на принципа, че хората, които искат да правят сделки помежду си, трябва да го прилагат чрез покупко-продажби, като дават стойност за стойност, от което следва, че и двете стойности трябва да са налице преди акта „покупко-продажба”. По силата на този принцип, парите трябва да са изкарани преди покупката. Те могат също да се закупят като стока, за която се заплаща съответна цена.
Днес, практически не може да се направи никаква стъпка в човешката дейност без да се влезе в някакви парични отношения, а първата стъпка е намиране на пари; възникнал е специален глагол „финансирам”, който означава снабдявам с пари; има професионален термин „правя пари”. Пуснати в обръщение, парите потъват, подобно на ручей в пясък, във финансовия океан – ту се сливат, ту се разделят със „себеподобните” като се обективизират в процеса на взаимоотношенията. Тогава и те, сякаш демонизирали се, проявяват „себичен” характер със свойствени капризи – обичат да ги броят, да ги множат и при неспазване на адекватни за тях условия бързо сменят собственика.
Особена е ролята на финансите, в чиято сфера се появява флуктуиран човек - “хомо финанс” с невероятно големи възможности за демонични прояви. За него всичко, включително чувствата и страстите, се купува, въпреки че отколе, отколе е известна източната мъдрост: ”За пари може да се купи постеля, но не сън; храна, но не апетит; лекарства, но не здраве; слуги, но не приятели; жени, но не любов; жилище, но не домашно огнище; развлечения, но не радост; образование, но не ум” и т. н. Парите се движат във времето из пространството натам, където им е по-благоприятно. И тъй като никога за никого и за нищо, утрето никъде не е разписано, то всякога е възможно демонизирани „лъвчета” да не се върнат при първоначалния собственик , а въртележката човек-пари е безспирна. Само, базирайки се на знанието и на Принципа на разсъжденията всяка неопределеност в човешката сфера може да бъде, до някаква степен на благоприятност, преодоляна. Внимание!!! Луцифер, затаен из затъмнени от незнанието кътчета на Съзнанието, постоянно дебне да подбутне някого към харчене на неизкарани пари. И…. ставаме не само свидетели, но и пострадали от всевъзможни финансови сривове с участието на уж благочестиви личности и общности, даже на най-авторитетни правителства на зрели и мощни държави; нанасят се жестоки, разпространяващи се почти глобално и дълготрайно удари по социалната система на човечеството.
В ежедневието към демоните се прибавят различните видове престъпност, репресивност, капаните на техногенните катастрофи. Силите на отделния човек не му стигат само да съществува, да се справя, вътрешно и външно, с бремето на своята съдба. Така основното състояние на съществуването на човека се формира от страха, грижата за собственото битие и загрижеността за съвместното битие с другите (обща грижа). Основна Твоя грижа е - да си жив и здрав, да се образоваш и възпиташ съобразно културата и цивилизацията на общността, към която принадлежиш, да си загрижен за близките, да се включиш в адекватна трудова дейност.
Ти съществуваш - Ти си в състояние на съществуване. Това съществуване е Твое владение, Твоят кръст, който трябва да носиш тука и сега; това е Твоето битие в Света.
Съществуването притежава възможности, съдържащи се в настоящето и във всяка ситуация Ти дава свобода на избора за действие към бъдещето. Опорната точка на съществуването е настоящето, от което то се оттласква и насочва към бъдещето. Основна характеристика на битието е да Си устремен напред. Ако Ти изпитваш страх, грижиш се за себе си и си загрижен за другите в рамките на общоприетите норми, значи водиш нормално съществуване. Ако не се страхуваш от нищо и си затваряш очите пред всякакви норми, Твоето съществуване е ненормално. Помни! От ситуацията излизаш Ти. Изходът от нея – това е резултатът от Твоето участие в ситуацията и става съставна част на Твоята съдба. Ако затваряш очите Си около ситуацията, резултатът за Тебе може да е плачевен, дори фатален. Затова българският народ предупреждава “отваряй си очите”! Още повече, че в този „необятен за идеи Свят”, където често се прави „сляпа идеализация” на така наречения „Свободен свят”, пред личността стоят винаги проблемно отговорите на питането: „Какъв да е, в рамките на обективния европейски дух, Твоят индивидуален дух и за това какви ценности трябва да осъществяваш?!

София, септември 2011 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар