България е статична страна- интервю от 2006 г

- Казвате, че на вас като социолог изборите не са ви интересни. Защо?
- Разбира се, чисто професионално ме интересува каква е тази ситуация, в която няма ясен диалог, не се обсъждат платформи, никой нищо не обещава - дори в социалната сфера. Няма обещания, които биха ангажирали индивидуално избирателя. Основните аргументи са личностни или как конституцията ограничава президента.
Такава кампания мисля, че се случва за първи път. През 1996 г. се получи фалстарт с Пирински. Тогава всички се разделяха по оста "изток-запад", "демокрация-комунизъм". През 2001 г. двама се биеха, спечели трети. А сега няма битка. Има някакъв странен театър. На сцената играят няколко спектакъла, публиката мълчи и не реагира. Усеща се обаче общо напрежение. Получи се ситуация, подобно на спорта, когато всички са се отдръпнали и играчът е пуснат да играе както реши. Всички чакат да видят той какво ще направи.
- Защо Първанов се оказа без съперници?
- Той е добре облечен, добре стои в кадъра и най-вече не произвежда особено резки движения за разлика от Волен Сидеров. Лидерът на "Атака" изговаря това, което много хора мислят, но е срамно и невъзпитано да го кажат - и за американските бази, и за новите ни съюзници, и за ромите, и за турците. Здравият разум на българите обаче подсказва, че всичко, което е остро, може да е вярно, но остава съмнително. Затова хората няма да гласуват за Сидеров, а за Първанов, който успя да събере в себе си образа на средното. Той стои и мълчи, а ние отсреща - също. В това е единството между претендента и публиката му. Мълчанието пак е свързано с прагматизъм. Изборите са обвързани с датата 1 януари 2007 г., но никой не казва какво ще стане след това. Първанов затова и печели - защото датата се оказа непоклатима.
А "Атака", откакто съществува, го казва: "Ние не сме готови за ЕС, влизането е втора ръка". В деня, когато излезе докладът на Еврокомисията, медиите подеха същата песен. Когато сегашната власт беше в опозиция, говореше същото. Сега всички се оказаха изправени пред феномена: "Кралят е гол".
- Не сме готови икономически?
- По-сложно е. Преди години един норвежец оприличи поведението на българите на ученици, които постоянно се съревновават за одобрението на учителя. Управляващите тук подготвят материала така, че да се харесат на учителя в Европа, а не на управляваните от тях тук. Но както казва Ортега-и-Гасет, в Европа всички сме различни. А българите не искат да са различни, те предпочитат модела "алафранга". Това са рисувани орнаменти, които отдалеч приличат на хубава западна архитектура, а отблизо се вижда, че е пълна имитация. Това е типът поведение "Бай Ганьо".
- Какво толкова ни очаква след 1 януари 2007 г., което никой политик не формулира?
- Нищо стряскащо, но някои неща трябва да започнат да се случват - всекидневни свидетелства за спазване и защита на правата на гражданите. И търсене на сметка за неспазване на отговорностите им. В България границите са размити - тук няма престъпници, защото те не знаят, че нарушават закона. Тук просто действат други правила, при това толкова автоматично, че никой не се замисля как те влизат в противоречие със самия живот. Колите по правило карат със 180 км в час вместо с 80 км в час. Или друг пример - пада сграда и убива две невинни жени, защото тези, които са работили по сградата, въобще не са допускали подобна ситуация. Улицата, дори и входът на блока, не влиза в манталитета на хората. Те се интересуват само от това, което става вътре в апартамента им.
Европа отдавна е в България. Обаче тази Европа, с която трябва да се съобразяваме, ни е чужда.
България не рискува, тя стои на опашката. Тя е статична, озърта се и все изпуска момента, когато включването в едно ново движение има смисъл и носи печалба. Включва се чак когато новото заема стабилните позиции на нормалното. Така се случи с НАТО и ЕС. Европа, например, се разшири до границите, когато икономиката стана много напрегната. Ние й идваме малко в повечко.
Но макар в последния момент, ние непременно искаме да се включим, в никакъв случай не желаем да изпуснем общия поток. А се оказа, че светът не е еднополюсен. Системата отново започва да се развива нормално, т.е. различно. Оказа се, че държавите извън Европа и САЩ в своето своеобразие не са по-лоши или по-добри.
- А ние къде сме?
- България е изключително самобитна и интересна страна, която прави всичко възможно, за да изглежда като някоя друга. През 1990 г. се разхождах в Южния парк. Там на една естрада стояха дечица от чужбина и пееха евангелистки песни. Отсреща стояха българчета, облечени по същия начин, изглеждащи абсолютно същите. И дори реагираха на песните по американски. И тези на сцената ахнаха. Те разбраха, че стоят срещу огледало, нямат публика, няма ги тези, които те трябва да обучат. Това умение на българина да бъде с всеки точно такъв, какъвто трябва да бъде, сега подвежда България, защото светът много цени разнообразието.
- Имахме ли исторически друг път?
- Това наистина е историческа участ. България не е извън общоевропейската реалност в новата история. През 19 век много страни в Европа са в процес на национално възраждане и България не закъснява. Тя е в този ешелон. Електричество, чудеса на техниката, лампи, телефони... В края на по-миналия век "Сименс" гради трамвайна линия в София. Вярно, технически се развиват само малки, локализирани места, но все пак го правят. България е реагирала съвсем естествено на икономическите, политическите и военните реалии на всяко време. Всъщност умението да се оцелява е котвата на държавата. Българите не смеят да рискуват. Нещичко сигурно трябва да оставят настрана за черни дни. И това оставено настрана се е натрупало и сега проби в политиката. Закотвянето проби в изборите. В политиката днес няма рискуващи. На тези избори никой не рискува, всички залагат на сигурно.
- Но защо Първанов е единствен и толкова сигурен?
- През 1996 г. с Васил Тончев направихме малко проучване. Оказа се, че гражданите от първо поколение са привърженици на БСП, а гражданите от трето поколение гласуват за СДС. Оказа се, че в културно отношение СДС е ясен, адекватен израз на българското гражданство. Защо СДС изчезва? Защото днешните граждани по никакъв начин не се обвързват с доскорошните норми на гражданството. СДС умира, защото градският манталитет умира. Всъщност селото също е мъртво. Грубо казано, няма разлика между селото и града. Умря и виличката, и туршийката.
- И какво се роди?
- Родиха се тези кадри в интернет на битка между момичета, заснета с GSM. Пак там могат да се намерят кадри на секс между ученици. Роди се "Биг Брадър". Това не е нещо екстремно, това е нормално. Старите модели са отживели, събират прах по гардеробите. Но тези, които ги замениха, не са напълно нови, те не са дошли от Космоса или от американските филми. Те просто бяха извън публичната сфера, извън училището - някъде на улицата или в кръчмата на салатка с ракийка. Тези модели, които бяха ъндърграунд, получиха статуса на публичното. Няма кой да пази нормите.
- Кой ги пазеше досега?
- Съществуваше система на социален контрол - милиционери, училище. Знаеше се какво може и какво не може. Някои ги наричат правила на добрия тон.
- Защо изчезна контролът?
- Свободата... След идването на демокрацията пазарът свали много от забраните и наложи свои стереотипи. Освобождават се афекти, емоции, невербални начини на общуване, които досега бяха опитомявани. Но да погледнем от друга страна. Тази виталност на българина, дълго време потискана от идеологии, сега има шанс. Чалгата е начинът, по който тази виталност опитоми цяла музикална индустрия. Това е културата на българите, когато са просто хора.
- Как ще изглеждаме тогава в Европа?
- Очаква се, че Европа ще ни опитомява. Някога училището даваше образците, може би дори репресивно. Сега то отсъства. Няма също полиция, няма университет, няма църква. Няма ги институциите на модерните общества, където и България е имала място. Те се промениха бързо. Бързо имитираха бакалавърски и магистърски програми, бързо станаха американски, без да се променят всъщност. Това разминаване освободи българина. Сега се очаква, че Европа ще влезе, ще направи класна стая и всички отличници ще седнат отпред, а хулиганите - отзад. Очаква се да влезе учител. А кой е Първанов? Не е учител. Той е този със звънеца, който вика децата да влязат в клас. Въпросът е кой ще е учителят? Защото той не може да бъде някой си експерт от Брюксел или някоя неправителствена организация, работеща по някаква програма. Идва време на твърдо натаманяване, на вкарването на виталността в някаква форма. Може да е болезнено. В Европа се живее трудно, защото там всичко се дава трудно. Ние тепърва трябва да надграждаме, за да имаме база да получим нещо. Това надграждане не можем да го вземем наготово от Европа. Там то е строено с векове. А България още не е изградила приемлив за себе си вид. Иска да получи някакъв вид, който би бил приет отвън, който ще е приличен за пред хората. И не се сеща, че хората там също са различни.